Кой е елементът между стъклата на прозорците, който да се определи като силно важен елемент при неговото производство?
Знаем, че количеството студ, топлина и шум, което преминава през прозорците на дадена сграда, се определя в зависимост от материалите, които се изплозват при изпълняването на стъклопакети. С колкото повече информация разпогала потребителят преди да се свърже с определен производител на дограма, толкова по-голяма подготвеност има, за да вземе интелигентно решение, когато избирате нови прозорци или пък подменяте старата.
В съвременните херметически съвременни затворени двойни стъклопакети, една голяма част от топлината бива изгубена през дистанционера, който играе ролята на разделител на стъклата.
Основният принцип на стъклопакета е формирането на празнина от специален газ или сух въздух между 2 или повече стъкла. Хорметизаторите, предназначени за периферията на стъклопакета, различаващите се по вид молекулярни изсушители, които се влагат в дистанционера, както и самият дистанционера, са материали, имащи различни качества, които при комбиниране с процесите и технологията на изпълнение на стъклопакета, обусляват до голяма степен каква ще бъде дълготрайността и надеждността. През това време се затваря херметично пространството и се изпълна с инертен газ – аргон или криптон. Дистанционерът представлява съставен елемент, който служи за разделянето на определено разстояние, като така се осигурява по-добра топло- и звукоизолация на стъклопакета.
Какво е дистанционер?
Стандартният дистанционер е кух профил, който се съединява с ъгли в краищата, като освен това е изпълнен със специфичен дехидратант, който служи за изсушаване на газа или въздуха в стъклопакета. Изработва се основно от галванизирана стомана или алуминий, а стандартното разстояние между стъклата у нас е 16мм.
Дистанционерът се изпълва с хигроскопично абсорбиращо вещество, през което се усвоява влагата, която преминава в пространството между стъклата. По този начин се спира конденза във вътрешността на стъклопакета в студените месеци от годината. Изсушаването става така, че хигроскопичните частици имат голям брой пори. Поради фактът, че диаметърът на порите е сравнително по-голям от този на молекулите и атомите на водата и газовете, то тогава дисперсната система от влага и газове дифузира през порите, а водата бива абсорбирана от хигроскопичното вещество. Различаващите по механичен строеж и химичен състав хигроскопични вещества имат по-различна способност на абсорбация.
Стъклопакетите с по-високо качестно биват произвеждани на принципа на двубариерна херметизация. Бутилът се използва за първи херметизиращ елемент, като заедно с това притежава възможно най-добрата относителна способност на съпротивление на проникването на водна пара.
Прочетете тук продължението на статията.