Какво трябва да знаем за стъклопакета?

Стъклопакетът представлява конструкция, съставена от две или повече стъкла, с въздушно пространство между тях, което се образува от различни по големина дистанционери (метална или пластмасова рамка) и затворено херметично. Той е важен при монтажа на новите ПВЦ и алуминиеви дограми, за което ще стане въпрос по-късно в статията.

Степени на уплътнение

Две степени на уплътнение е показател за качествен стъклопакет. Двубариерните стъклопакети се състоят от дистанционерна рамка, която се пълни с адсорбент, наричан още молекулярно сито, върху която се полага бутил, който спира преминаването на водни пари.

- При първата степен на херметизация дистанционера се намазва с херметик. По този начин стъклата залепват към дистанционера и не се притискат към него, което предотвратява появата на междина между стъклото и дистанционера.

– Втората бариера представлява външното уплътняване между стъклата и дистанционера с полисулфид, а края на стъклото се херметизира, като така стъклото прилепва до дистанционера.

Какво е дистанционер?

Висококачественият дистанционер е перфориран и кух. В кухината е поставен пълнител, чиято цел е поглъщането на влагата между стъклата. Качественият стъклопакет е херметизиран по периферията, като по този начин няма да се образува нова влага.

Дистанционерът най-често бива алуминиев и служи за разделяне разстоянието на стъклата, а влагата вътре се поглъща от адсорбента, с който е напълнен.

Характеристики на стъклопакета

Обикновено стъклопакета заема по-голяма част от площта на прозореца, близо 80-90% и влияе най-вече върху изолационните характеристики на прозореца:

     - шумоизолация
     – топлоизолация
     – слънцезащита
   – светлопропускливост

Това разбира се има отражение върху цената му. Препоръчително е да не се „икономисва” от цената, пренебрегвайки качеството, тъй като това обезсмисля цялостната подмяна на прозорците.

Проблеми, които могат да възникнат:

- замръзване

- въздухът между стъклата става топлопроводник при лоша херметизация

- заскрежаване и замъгляване на стъклата

Добрият стъклопакет притежава отлична шумоизолация, тъй като съчетава твърди и газообразни среди, които пречат на проникването на звукови вълни.

Добрата шумоизолация става чрез няколко фактора. На първо място е композицията на стъклата, или комбинацията от стъкла, които имат различна дебелина. Това води до по-добро поглъщане на резонансните трептения.

Следва ширината на газовото пространство. При по-голямо пространство между стъклата се постига и по-голяма шумоизолация. Важно е да се отбележи обаче, че има определен оптимум за разстоянието между стъклата и увеличението му води до влошаване на топлоизолацията.

От своя страна звукоизолацията може да бъде подобрена чрез използването на слепващи смоли, използвани при ламинираните стъкла. Освен това напълнените с газ стъклопакети (криптон, аргон, или някаква смес от газове), също може да подобри звукоизолацията.