Как да направим стаята без прозорци по-светла и уютна
Здравейте! Днес ще продължим темата, която започнахме миналия път за уплътнения и херметизация! Следете винаги нашия блог и неизменно ще получавате най-добрите съвети в областта на дограма и нейната поддръжка!
Акрилни уплътнители
Акрилните херметизиращи материали, за разлика от силиконовите уплътнители, могат да бъдат застопорявани към абсорбиращи, влажни основи и след като изсъхнат могат да се боядисват. Те биват два вида: водоустойчиви и водонеустойчиви. Недостатък им е, че след втвърдяване се свиват и изгубват част от еластичността си, което посредством движения може да се отвори уплътнената фуга и да пропуска. Водоустойчивите акрилни уплътнения могат да издържат на вода и ниски температури от минус 25°С.
При външна и вътрешна употреба ефективни са уплътнителите на акрилна основа, като запълват изключително малки пукнатини в каменни или бетонни повърхности, при монтиране на врати и прозорци, застопоряване на различни стенни и подови покрития или поставяне на первази. За уплътняване най-вече на неподвижни повърхности са препоръчителни като например процеп между подпрозоречната стена и дъската.
Полиуретанови пяни
Полиуретанова основа е популярна като изолационна и монтажна пяна. Почти всеки професионален монтажник, майстор, или строител всекидневно използва пяна, когато монтира врати и прозорци, или когато уплътнява строителни фуги. Често заменяща лепилата е монтажната пяна, благодарение на изключителните си адхезионни качества. Освен че е уплътнител на фуги в стенни, подови или покривни конструкции, тя е единствен фиксатор на конструктивни елементи – прозорци, врати, без допълнително да е необходимо да се задържат с винтове или гвоздеи, стига да се прилага специализирания за това тип пяна. Единствената разлика в полиуретановия тип уплътнители е свръхчувствителността им към ултравиолетовите лъчи. Поради тази причина остатъците от нея след като се пяната се втвърди се отстраняват, а фугата, която е запълнена се покрива с мазилка, боя или изолираща плоча (при прозорци) или первази (за вратите). В краен случай, пяната, която се е втвърдила покафенява, пожълтява, разпада се или се напуква.
Благодарение на специалните си свойства полиуретановите пяни се определят като топлоизолационни, водонепропускливи, монтажни, шумоизолационни и противопожарни. Времето на втвърдяване, температурата на полагане, залепващите способности, термо- и звукоизолиращи свойства са основните им характеристики. 20°С е обичайната температура за нанасяне, като температурната амплитуда на употреба (средно от +5°С до +30°С) е отбелязана на всяка опаковка. Мразовитите температури от -10° до -18°С са специалните зимни пяни. От изключително значение за втвърдяването на пяната е влажността, тъй като е необходима много вода за втвърдяването. Степентта на влагонепроницаемост, която е различна, отделя пяните на определени влажни помещения, или такива, които са подходящи за външна и вътрешна употреба.
Още интересни публикации
