Прочетете тук първата част на статията.
Развитие
Влагането и производството на дистанционери от алуминий в стъклопакетите стартира още през 60-те години. Недостатък обаче е фактът, че алуминият има висока степен на топлопроводимост, което намалява ползите от качественото остъкляване и води до канденз. Слледва замяната на алуминия с неръждаема стомана, както и промяна на секционирата кръстовидна форма на дистанционера. Заедно с промяната на материала, той се променя и по отношения на сглобяване и изработка. Ето и примери за това:
– Стандартните дистанционери са заварени високочестотно в задната страна. Малки дупчици откъм лицевата страна служат за идеалната циркулация на флуидите в дадения стъклопакет. Произвеждат се с различна ширина на профила, варираща между 5.5 мм до 22.5 мм, като константната им височина е еднаква – 6.8мм.
– Съвременните дистанционери биват освен стандартни, тоест сглобени чрез ъгълета, са и огъващи се с помощта на бутил.
Когато говорим да прозорци, които имат огнънат дистанционер, то тогава е гарантирана непрекъснатостта на бутиловата бариера и освен това бива елиминирана възможността за прониквана на влака.
Някои български производители са известни с това, че освен бутир, слагат от двете страни на дистанционера хартия, което драстично улеснява работния процес при произвеждането на стъклопакети.
Технология „warm edge”
Този термин, означаващ топъл кант, служи за описание на дистанционерите, които имат подобрени топлоизолационни параметри, които са едно отлично и иновативно решение при прехода от стандартния двоен стъклопакет към енергоефективното остъкляване.
Състоят се от неръждаема стомана, заедно с качествен полипропилен, който служи за изолиращ и усилващ материал. Това отлично съчетание на тези компоненти дава възможност за обработка при ниска температура, като заедно с това се гарантира висока сигурност срещу изтичане на газта и проникване в стъклопека на влага.
Различните фирми за дограми си служат с различна терминология, когато става дума за тази технология “warm edge”, но все пак е важен крайния ефект – намаляване от 15 до 50% на коефициента на топлопреминаване на УВ лъчите през прозореца в сравнение с обикновените дистанционери, зависещо от материала, който се използва и от дебелината на Вашата стена.
Дистанционерите от вида „топъл кант“ драстично увеличават вътрешната температура в края на стъклата, което води до намаляване на загубите на топлина в тази част.
Заедно с ниската проводимост те дават възможността за по-вече температурни обработки на дадения материал. Най-качествените дистанционери за това са тези, които комбинират нераждаема стомана и поликарбонат.
Резултатът е далеч по-висока температура на ръбовете на стъклата, което пък драстично намалява възможността да се образува конденз.
Ако външната температура е 0 градуса, то тогава термично подобреният дистанционер ще повлияе за увеличаването с до 3-4 градуса на прозоречната температура. По-високите температури излъчват много по-малко студениня, което Ви осигурява много по-голям комфорт в помещението.