Стъклените витрини в съвременната архитектура

Мода

Модерната архитектура в града залага на стилен, авангарден дизайн. Смели черти, дързък подход, впечатляващи форми. Визуалната композиция не би била пълна без ефектното присъствие на стъклото.

Стъклените витрини са задължителни за красивия, лек и просторен външен вид на сградите. Добре познати като облик, характерен предимно за магазини и търговски центрове, те преминават в нови пространства и покоряват нови територии.

Все повече постройки блестят в елегантен външен силует изцяло от стъкло. За офис сградите прозрачният материал доминира както отвън – като фасада, така и вътре – под формата на вътрешно-пространствени прегради. Такъв тип фасада дава максимална видимост и спестява енергия от изкуствено осветление на помещенията. Екологично решение в крак с нуждите на околната среда.

Разбира се, стъклените витрини остават запазен избор на магазините, а вече са напълно задължителни и за търговските обекти в така наречените молове. Търсенето е завишено, а предлагането търпи постоянно развитие и въвежда нови модни тенденции в областта.

Стъкло – видове и преимущества

Доста по-грубите на външен вид дограми отстъпват място. Това не значи, че клиентите са лишени от плюсовете им, напротив. Стъклените витрини не само уплътняват добре както дограмите, но също така в някои свои вариации на изработка предлагат и качествена звукоизолация.

За направата на една стъклена витрина има богато разнообразие от вид и дебелина на стъклото, цветови нюанси, метален обков.

Дебелината варира според вида:

Флоатно стъкло

Така например единичното флоатно стъкло може да е от 2 до 20мм, като най-честият избор е 10мм. Когато то е в закален вариант, диапазонът е от 8 до 20мм.

Технологията за производство на флоатно стъкло е изобретена от сър Алистър Пиклингтън. Това е методът за направа на 90% от плоското стъкло в световен мащаб. Тънкостта при него е, че прозрачният материал се втечнява и излива във вана с разтопен калай. Плъзга се по калая на дъното като така се подравнява. В крайна сметка на лице са две изключително плоски повърхности. Едновременно със стичането се извършва бавно охлаждане и втвърдяване. От срещуположната страна на навлизане, под формата на непрекъсната лента, излиза крайният готов продукт. Той се подлага на последващо полиране и има почти идеално успоредни повърхности след това. Придават се различни стандартни дебелини, а после повторно се нагрява в темперна пещ. Този финален термичен процес цели отстраняване на натрупаните при формуване повърхностни напрежения, така биват предотвратени спонтанните счупвания на стъклото. Дори и така обаче флоатното стъкло представлява риск, защото се чупи на големи парчета, които могат да станат причина за сериозни наранявания. Ето защо то бива закалено.

Закалено стъкло

Закаленото стъкло се разпада на много малки частици. Именно този негов плюс го прави предпочитано, защото така опасността от поражения при счупване е изключително малка. Процесът на закаляване се състои от няколко етапа:

първо: нарязване до желаната форма и обработване (полиране на ръбове, пробиване на отвори);
второ: поставяне в закалителна пещ (нагряване до точката на закаляване – 600 градуса по Целзий);
трето: преминаване в охладителна секция чрез компютърно управление.

Закаленото стъкло има якост до 6 пъти по-голяма от обикновеното такова.

Триплексно стъкло

Другият вариант, който е все по-търсен от клиентите, е триплексното стъкло. Неговото откритие става по случайност. Френският химик Едуард Бенедиктюс изпуска в своята лаборатория епруветка. Тя е била покрита с целулозен нитрат и затова при падането си не се чупи. Така вдъхновеният откривател през 1903 година изработва стъклено-пластмасов композит, който в днешно време намира широко приложение.

Триплексното стъкло представлява 2 флоатни стъкла, които са слепени помежду си. Закрепването им едно за друго представлява технологичен процес от няколко стъпки.

В първият етап се поставя поливинил бутил (PVB) между двете стъклени повърхности. Този субстрат се използва за слепяне. Лепилото задържа двете стъкла заедно даже и след като те са били счупени. Така се предотвратява разпадането на множество малки парчета и вероятността от поражения е минимална. Втората стъпка е термична обработка, която се провежда под налягане и при определена температура (около 70 градуса по Целзий). Трети етап е валцоване, посредством който се извежда остатъка от въздух приклещен между двете стъкла. Тази стъпка спомага образуването на първоначална връзка. Стандартно крайният резултат представлява трислойна композиция. Общата дебелина е около 10,4мм. Тя е сбор от 2 х 5мм за всяко стъкло + 0,38мм за междинния слой.

Триплексното стъкло се характеризира с много повече сигурност при евентуално счупване, както и с добра шумоизолация, благодарение на PVB.

Ефекти

Стъклените витрини могат да бъдат матирани. Това им придава уникален вид и артистична визия. Матирането се осъществява по механичен път – чрез пясъкоструйна машина. Изписват се широк набор надписи и орнаменти. Друг начин за постигане на матов ефект е чрез поставянето на самозалепващо се фолио.

Що се отнася до цветовете, избор също има. Предлагат се 6 стандартни цвята.

Обков

Съпътстващият стъклената витрина обков допълнително се боядисва според желанието на клиента. Така се постига хармоничен ефект в цветовия нюанс между стъкло и метал. Обковът най-често е от алуминий. Той се поставя на външната, фасадна част и при вътрешните помещения. Финият метал придава елегантен вид на цялото съоръжение. Освен от естетична гледна точка, на обкова трябва да се погледне и с практично око. Той е от голяма важност. От него зависи цялостната работа и държание на витрината, а също така и степента й на защитеност в затворено състояние. Стъпката при избор на обков е ключова и компромисите в качеството тук се недопустими.

Говорейки за сигурност, нека обърнем внимание и на вариантите за заключване. То може да е чрез брави с активни дръжки. Често срещано е и чрез механизъм, разположен в пода. Това е един изчистен и красив избор. Възможно е поставянето на допълнителни брави и резета според нуждите и желанията на клиента.

Типове отваряне

Самото придвижване и отваряне на витрината е характерно и съобразено с пространството. Използват се 2 типа системи:

• плъзгащи – с една подвижна и една неподвижна част. Идеално решение за по-малките помещения, тъй като спестява пространство

• тип „хармоника“ – стъклените плоскости се прибират една до друга, отваряне без прегради.

В заключение

Стъклените витрини са един елегантен свят на възможности в ръцете на съвременната архитектура и вътрешно-интериорния дизайн. Те са обект на разработка и оптимизация. Не е далеч бъдещето, когато ще се радваме на невероятни композиции от ефирно стъкло, пречупващи не само светлината, но и разбирането на човека за естетика и красота.