Историята на прозореца. От дупка в стената

Жилището е малка планета. То ни отделя от останалия свят. Домът има своя собствена атмосфера и свои закони. Точно поради строго определените норми вероятно е възникнал изразът „У дома и стените помагат”. Стените, таванът и подът пазят обитателите на жилището от натрапници. Има обаче в стената един елемент, малко по-долу. Това е прозорецът.

Първите стъпки

Смята се, че първите прозорци са се появили преди около 4000 години в Крит. За съжаление, гибелта на цивилизацията, чиито постижения ни учудват дори в нашите високотехнологични времена, е отнесла това прекрасно изобретение в забраната. През Древността жилищата са нямали прозорци. Първата задача на сградата е била да предпазва хората от студа, жегата, или от някаква друга опасност. Стъклото тепърва е проправяло своя път.

Древните сгради в Египет, Гърция и Рим, въпреки че били изграждани по различни начини, са били обединени най-малкото в едно нещо – липсата на прозорец! В римските постройки светлината е прониквала през една тясна дупка в стената, а прозорецът е бил рядкост. В помещенията, които са били обитавани от жени, въобще не се е предвиждало естествено осветление, а някакви предтечи на съвременните прозорци са били слагани в залата за пирове. Това вероятно е било някаква мода по целия тогавашен свят. Китайският йероглиф, който се превежда като прозорец, изобразява дупка, пробита близо до комин.

Живеещите в по-северните части на Земята също са пробивали отвърстия в стените. Така например в Централна и Източна Европа хората са изрязвали в дървените стени квадратни и правоъгълни дупки, които са били покривани с дъски или кожи на домашни или диви животни. Хората тогава, и сега, не са били от смелите представители на животинския свят. Ето защо нашите предци от северните райони на Стария континент са слагали на рамките амулети, които да предпазват хората от видими, а и от невидими зли сили.

Какво представлява днешният прозорец?

Отвор в стената, в който се слага най-често стъкло. За дупките, първият необходим елемент на прозореца вече споменахме. А сега малко за стъклото. Този материал, който ние ползваме всеки ден, е доста древен. Източници и находки от хилядолетия назад посочват, че нашите предци са използвали обсидиан (получено от природата стъкло) още при първите си крачки по Третата планета. Археологически разкопки показват как през ХV в. пр.н.е. на територията на сегашните Сирия, Египет и Крит вече е имало работилници за произвеждане в изкуствени условия на стъкло. Нали си спомняте, че първите предшественици на съвременните прозорци са фиксирани на гръцкия остров? Обаче в тях няма стъкло. Логичен е въпросът защо? Отговорите също не са лишени от основания.

Първо – древната критска цивилизация е била разрушена от природен катаклизъм. И второ – правенето на стъкло, изискващо високи познания и тежък, а дори и вреден за човешкия организъм труд, е било пазено в строга тайна. Постепенно обаче стъклото започва да пътува по света. Така например през 1996 г. в некропола (гробището) на древния и основан от гръцки заселници през VI век пр.н.е. град Аполония Понтика, добре де, сега известен на всички българи морски курорт Созопол, е намерен стъклен съд. Находката показва, че българските земи са имали търговски връзки с един от тогавашните производители на нашия всекидневен продукт.

По какъв начин европейците са разкрили тайната на направата на стъклото остава загадка.
Нека вместо да тънем в предположения, да се опрем на фактите. Когато има повече предлагане, цените на съответните стоки падат и след това става по-достъпна. Ето защо някъде към III-IV век от н.е. вече започват да се появява нещо, което можем да го наречем образно бащата на прозорците. С напредването на времето започват да се появяват различни форми. Така например при изграждането на трета сграда на Църквата на светата Премъдрост Божия от византийски император Юстиниан I, който е управлявал от 1 април 527 до 11 ноември 565 г, прозорците са имали продълговата форма и са леко закръглени в горната си част. Проектантите на най-големия в продължение на едно хилядолетие християнски храм (през 1520 г. в испанския град Севиля на мястото на стара джамия е построена Севилската катедрала) са показали още едно умение. Прозорците са били така вградени, че да осветяват големи части от сградата.

На другия край на Европа, или по-точно казано в западната част на Стария континент тогава времената са били по-сурови. Там прозорците са или правоъгълни или квадратни и малки. Те не осветявали помещенията, а давали поглед на обитателите на сградата какво става навън и при необходимост да се отърве от евентуално нападение. Типичен пример за това е Бялата кула на Лондонския Тауър, издигната през Х век.

Постепенно остъклените прозорци са започнали да се превръщат от лукс в ежедневие. А от различните форми, например през ХIII век продълговати, през следващото столетие се ражда се и съвременният правоъгълен прозорец. Приблизително към ХVI век се появяват и дървените дограми към стъклата, а малко след това във Франция и нова технология, която позволява по-бързо и по-евтино производство на плоско стъкло. Понеже изобретенията понякога носят името на своята родина се ражда и така популярният термин „Френски прозорец”, който постепенно еволюира към врата.

„Всичко тече, всичко се променя”, е казал, гръцкият философ Хераклит от Ефес (ок. 530 — 470 г. пр.н.е.). Развитието на науката, а оттам и на технологиите, не са оставили прозореца незасегнат. През 1835 г. френският инженер и химик Анри Виктор Реньо в лабораторни условия извлича поливинилхлорид, или да го кажем на прост и разбираем език – РVС. Откритието обаче е било патентовано едва в началото на XX век от германския учен Фриц Клат, а самото използване на този продукт започва около 30 години по-късно. Нека да припомним, че към двата основни компонента на прозореца – дупка в стената и стъкло се появи още един – дограмата.

Ние, като партньор на германския производител на дограми Aluplast, предоставяме дограма, която е произведена с най-високо качество и може да Ви помогнем да заживеете в една по-прекрасна среда.

прозорци