История на стъклото – поглед към миналото и настоящето
Стъклопакетите представляват сбор от две или три стъкла и газ, с който се изпълва пространството вътре. Криптонът е най-добрият газ, но аргонът е по-широко използван. С течение на времето стъклопакетите губят газ. Но не е фатално. Дори прозорците, които „обменят газ за въздух“, също се представят добре.
Забравете идеята за стъклата, поставени по отделно в рамката на прозореца. Този модел вече не се прилага.
Частите се сглобяват в завод – идеята е патентована още през 1865 г. Поради този специален монтаж, не можете лесно да ремонтирате модерните прозорци. Когато детето ви счупи прозореца на съседа ви с бейзбол, вие ще се охарчите с доста пари, за да замените стъклото или целия прозорец .
Кои газове се използват?
Основно – аргон и криптон. В този запечатан комплекс се вкарва някой от тези инертни газове. Ролята им е да забавят топлинната проводимост. Правят го по-добре от въздуха, защото са по-плътни. Тези газове са гъсти и затова пречат на прехвърлянето отвън навътре студа и обратно – отвътре навън на топлината.
Ксенонът е най-плътният газ, все още не се използва широко в стъклопакетите на прозорците. Повечето нови прозорци за застрояване и подмяна се запълват именно с аргон или криптон.
Употребата на такива газове при прозорците е стандарт. Да кажеш, че газът в прозореца е бонус, е като да кажеш, че е бонус за новата ти кола да има четири гуми.
Кой газ трябва да избереш?
Винаги е по-добре да имате прозорец, който е изпълнен с газ, а не изпълнен с въздух.
Ето и топлопроводимостта за три газове и на един метал за сравнение:
елемент – топлопроводимост
аргон 0.0160
криптон 0.0093
въздух 0.0240
мед 401
По-ниските номера представляват газове, които са по-подходящи за забавяне на термичната трансмисия. Аргонът е по-добър от въздуха, криптонът е по-добър от аргона, ксенонът е по-добър от криптон.
За да си представите номерата на газовете в перспектива, помислете за нивото на топлинната проводимост на медта със стойност 401.
Подобряване, но не драстично
Прозорец с двоен стъклопакет, напълнен с аргон, ще има коефициент на топлопреминаване от .25, а прозорец с двоен стъклопакет с въздух ще има коефициент на топлопреминаване .30. Подобрението на топлоизолационния фактор е много добро, но не е е скокообразно.
Когато сместа е с 90% аргонов газ и се използва стъклопакет с нискоемисионно стъкло, коефициентът на топлопреминаване на прозореца може да се подобри с до 16%. По подобен начин криптонът подобрява стойността в стъклопакета с до 27%.
Удвоява ли се ефективността с употребата на тези газове? При този тип прозорци има един мит: че се прилага „въздушен вакуум“. На практика при пълнене на това пространство между стъклата с наличното оборудване за пълнене на аргон не е възможно да се постигне 100% запълняемост.
Прозоречните стъклопакети винаги съдържат и въздух и с течение на времето те ще получат повече въздух. Колкото по-висока е концентрацията на аргон, той е движеща сила, която причинява бавно изтичане на аргон през изолационните стъклени уплътнения.
Неизбежна е загубата на газ. Въпросът е колко и колко бързо?
Специалистите в тази област твърдят, че дори при съвършено конструираните стъклопакети могат да се очаква загуба на около 1% от вложения газ годишно. Много печати на прозорците се разхерметизират драматично по-рано, така че 1% е най-добрият сценарий.
При провал на някое от уплътненията се случва загуба на газ и обмен с въздух. В такъв случай коефициентът на топлопреминаване стига до 0,37.
С „нормата“ „1% годишни загуби“ в рамките на 20 години нивото на аргон ще бъде 70%., а коефициентът на топлопреминаване ще е вече 0.38.
Това е част от информацията, която трябва да се знае относно употребата на инертните газове за постигане на по-висока степен на изолация в стъклопакетите. Общата грижа за съхранение на тази херметичност, ще допринесе и за по-трайното и ефективно използване на прозорците в най-доброто им качество.
Още интересни публикации
